„КАК ХОЧЕТСЯ ДОМОЙ...”
Павел Петрович Булыгин (1896-1936 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
КАК ИСКАМ ДА СЪМ ВКЪЩИ
Как искам да съм вкъщи, как в чужбина зор е!
Така измъчих се в житейския си друм.
Поля вий мои с ширните простори,
гори вий мои, пак при вас да съм!
Мой ведър дом, семейство мое родно,
аз виждам ви, в печален сън сломен.
Как се стреми към вас душата болна!
О, тежко е – молете се за мен...
Ударения
КАК ИСКАМ ДА СЪМ ВКЪЩИ
Как и́скам да съм вкъ́шти, как в чужби́на зо́р е!
Така́ измъ́чих се в жите́йския си дру́м.
Поля́ вий мо́и с ши́рните просто́ри,
гори́ вий мо́и, па́к при ва́с да съ́м!
Мой ве́дър до́м, семе́йство мо́е ро́дно,
аз ви́ждам ви, в печа́лен съ́н сломе́н.
Как се стреми́ към вас душа́та бо́лна!
О, те́жко е – моле́те се за ме́н...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Павел Булыгин
КАК ХОЧЕТСЯ ДОМОЙ...
Как хочется домой, как тяжела чужбина!
Я так измучился на жизненном пути.
Моих полей широкая равнина,
Мои леса, о, если б к вам уйти!
Мой тихий дом, моя семья родная,
Я вижу вас в печальном грустном сне.
Как рвется к вам моя душа больная!
Мне тяжело – молитесь обо мне...
---------------
Руският поет и писател Павел Булигин (Павел Петрович Булыгин) е роден на 23 януари/4 февруари 1896 г. в имение Михайловское, Владимирска губерния. Произхожда от старинен дворянски род. Пише стихове от детските си години. Завършва Александровското военно училище в Москва. Участва в Първата световна война. Като офицер от императорската армия взима участие в опитите за спасяване на царското семейство и в разследванията за последвалите убийства. През 1919 г. участва в армията на адм. Колчак. През 1920 г. емигрира във Франция, след което живее в Германия, Латвия, Етиопия и Парагвай. Работи като военен инструктор, управляващ кафеена плантация и фермер. Първите му публикувани стихотворения са от 1921 г. в сп. „Двуглавый орел”. Публикува поезия в издания в Германия, Франция, Полша и др. като „Наш огонек”, „Слово”, „Сегодня”, „Сегодня вечером”, „Руль”, „Возрождение” и „Молва”. Автор е на книгите с поезия и мемоаристика „Стихотворения” (1922 г.), „Пороша” (1930 г.), „Убийство Романовых. Достоверный отчёт” (1935 г.), „Янтари” (1937 г.) и др. Умира на 17 февруари 1936 г. в гр. Асунсион, Парагвай.